-
1 sentiment
m. (de sentir) 1. чувство; усет, инстинкт; 2. съзнание; 3. страст, емоция; 4. любов, чувство; elle a chanté avec beaucoup de sentiment тя пя с много чувство; 5. мнение, впечатление; виждане. -
2 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
3 espressivo
adv. (mot it.) муз. с чувство; изразително; jouer espressivo свиря с чувство. -
4 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
5 accentuer
v.tr. (lat. accentuare, de accentus) 1. поставям ударение; 2. ост. произнасям с чувство; 3. подчертавам, засилвам, наблягам; accentuer la puissance de la voix увеличавам силата на гласа. Ќ Ant. atténuér, modérer, réduire. -
6 angoisse
f. (lat. angustia) 1. мъчително безпокойство, тревога, вълнение; 2. чувство на тревожен страх. Ќ Ant. placidité, sérénité, tranquillité. -
7 animato
adv. (mot it. "animé") муз. живо, с чувство, с жар. -
8 boulimie
f. (du gr. boulimia "faim (limos) de bњuf (bous)") 1. мед. чувство на силен, ненаситен глад при някои болести; булимия; 2. силно желание. Ќ Ant. anorexie. -
9 caresser
v.tr. (it. carezzare "chérir") 1. галя, погалвам, милвам; помилвам; caresser un enfant милвам дете; 2. гладя, поглаждам; caresser sa barbe поглаждам брадата си; 3. прен. храня, лелея; caresser un espoir храня надежда; 4. прен., ост. показвам приятелски чувства, доброжелателство; 5. лит. лаская (чувство); caresser la vanité de qqn. лаская суетността на някого; se caresser милваме се, галим се. Ќ Ant. battre, brutaliser, frapper, rudoyer. -
10 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
11 comique
adj. et n. (lat. comicus, gr. kômikos) 1. комичен, смешен, забавен; situation comique комична ситуация; 2. m. комизъм; avoir le sens du comique имам чувство за хумор; 3. m., f. комик; 4. ост. театрален; 5. негат., разг. комедиант. Ќ Ant. dramatique, tragique, sérieux, grave. -
12 compulsif,
ve adj. (de compulser) 1. ост. принудителен; 2. псих. който се отнася до действие, чието неизвършване не е възможно, понеже е източник на тревога и чувство за вина. -
13 compulsion
f. (lat. compulsio) 1. юр., ост. принуда; 2. ост. справка; 3. псих. невъзможност да не се извърши дадено действие, когато неизвършването му е източник на тревога и чувство за вина. -
14 conscience
f. (lat. conscientia "connaissance") 1. съвест; en conscience, en toute conscience по съвест; en bonne conscience с чиста съвест; avoir une faute sur la conscience тежи ми грешка на съвестта; mauvaise conscience нечиста съвест, чувство за вина; 2. добросъвестност, съвестност; conscience professionnelle добросъвестност в работата; 3. съзнание; avoir conscience de qqch. имам съзнание за нещо; perdre conscience губя съзнание (syn. perdre connaissance); 4. вероизповедание; liberté de conscience свобода на вероизповеданието; 5. нар. стомах. Ќ avoir qqch. sur la conscience виновен съм; prendre conscience давам си сметка за нещо; directeur de conscience изповедник; par acquit de conscience за свое успокоение; objecteur de conscience човек, който отказва да служи в армията по религиозни причини. Ќ Ant. inconscience; malhonnêteté. -
15 culpabilisation
f. (de culpabiliser) вменяване на вина, на чувство за вина. Ќ Ant. déculpabilisation. -
16 culpabilité
f. (du lat. culpabilis "coupable") виновност, вина; sentiment de culpabilité чувство за вина. Ќ Ant. innocence. -
17 déjeuner1
m. (de déjeuner2) 1. сутрешна закуска; това, което се яде на закуска; 2. обяд; обядване; 3. обяд (храната, която се консумира на обяд); 4. сервиз за закуска ( чаша и чиния). Ќ grand déjeuner1 обед; petit déjeuner1, premier déjeuner1 закуска; déjeuner1 de soleil плат, който лесно избелява; чувство, предмет, който не е дълготраен; il n'en a pas pour un bon déjeuner1 той няма много пари. -
18 désexualiser
v.tr. (de dé- et sexualiser) псих. отнемам, премахвам сексуалния характер (на държание, чувство и др.). Ќ Ant. sexualiser. -
19 émotion
f. (de émouvoir, d'apr. motion "mouvement") 1. душевно вълнение, емоция, чувство; 2. ост. бунт, метеж вълнения. Ќ Ant. calme, froideur, indifférence. -
20 épidermique
adj. (de épiderme) 1. епидермичен, кожен; 2. прен. повърхностен (за чувство, реакция и др.).
См. также в других словарях:
ЧУВСТВО — чувства, ср. 1. Способность живого существа воспринимать внешние впечатления, ощущать, испытывать что н. Чувство зрения, слуха, обоняния, осязания, вкуса. Органы чувств. «Материя есть то, что, действуя на наши органы чувств, производит ощущение…» … Толковый словарь Ушакова
чувство — Чувствование, ощущение, впечатление, вкус, смак. Пять чувств: вкус, зрение, обоняние, осязание, слух... излить чувства, потерять чувство меры, потерять чувство стыда, присесть без чувств на месте... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу… … Словарь синонимов
Чувство собственной важности — (ЧСВ) концепция, использованная Карлосом Кастанедой в своих книгах, описываемое как чувство превосходства над кем либо или чем либо, значимости самого себя и своих поступков. Понятие ЧСВ чрезвычайно емко, и дон Хуан потратил немало времени… … Википедия
Чувство и чувствительность (роман) — Чувство и чувствительность Sense and Sensibility Обложка первого издания … Википедия
Чувство (фильм) — Чувство Senso Жанр драма военный Режиссёр Лукино Висконти Автор сценария Лу … Википедия
Чувство меры — Воспитание * Величие * Гений * Здравый смысл * Идеал * Манеры * Мнение * Мораль * Помощь * Поступок * Привычка * Репутация * Совет * Тайна * Талант * Характер … Сводная энциклопедия афоризмов
чувство препятствия — Категория. Особый вид восприятия. Специфика. Свойственно слепым, на его основании строится образ актуального пространства. Этот вид восприятия не развивается при утрате зрения в пожилом возрасте. Считается, что чувство препятствия формируется на… … Большая психологическая энциклопедия
Чувство Препятствия — (шестое чувство, чувство расстояния) особый вид восприятия, который свойственен слепым, на основании которого строится образ актуального пространства. Этот вид восприятия не развивается при утрате зрения в пожилом возрасте. Считается, что чувство … Психологический словарь
Чувство льда (книга) — Чувство льда (2006) роман Александры Марининой. Чувство льда. Том 1 Автор: Александра Маринина Жанр: драма Язык оригинала: русский Оригинал издан: 2006 Издательство: Эксмо … Википедия
Чувство льда — «Чувство льда» (2006) роман Александры Марининой. Чувство льда. Том 1 Автор: Александра Маринина Жанр: драма … Википедия
чувство локтя — спаянность, спайка, сплоченность, единение Словарь русских синонимов. чувство локтя сущ., кол во синонимов: 7 • единение (16) • … Словарь синонимов
